няма да пусна зимата
държа най-голямата преспа –
като заложник
в двора,
под ореха
и я завързах
с девет синджира
имам нужда –
от всичките въглени
в печката
и от чайника с липов цвят –
който възвира
тишината е топла
и топлината е тиха
държа най-голямата преспа –
като заложник
в двора,
под ореха
… дори да не пусна зимата –
тя ще избяга,
както винаги –
с първият слънчев лъч,
в който се влюби
а по-късно ще се стопи
от обич
––-