не се опитвай
да им даваш слънце
което ще подритнат
там
под сянката
на най-намръщените облаци
които много често бъркат с покрив
там
под сянката
на най-намръщените облаци
които много често бъркат с покрив
не им показвай своята усмивка
ще ги нараниш дълбоко
толкова са неуморни
да търсят някакви виновници
за сивата мъгла в живота
не им посочвай прошката като спасение
за тях е непознато
щастието безпричинно
и щастието на което изворът е всичко дребно
и безплатно
не можеш да ги промениш дори през лятото
сега е зима
а зимата е неудобна за утешения
не говори за печката и топлото
за супата от трите моркова
и за деня напълнен като чушка със спокойствие
не можеш нищичко да сториш
освен единствено
да ги излъжеш
че и ти си имаш мрачни облаци
и обвиняваш „еди кой” за тях
тогава чак ще ги усмихнеш
но лъжата ти ще просъществува много кратко –
след малко ще открият блясък в твоя мрак
––