Не искам да знам коя съм.
По-важното е –
че съм на прозореца.
И докосвам един облак –
който е мокър.
А не съм валяла изобщо.
Звучи синята тишина навсякъде.
Едвам дишам –
да не разруша.
И не съм тази – която обичаш.
Тя е определена.
А аз я превъзхождам във всичко:
Най-много с упорството си –
да не се познавам.
А и така – не мога
да се разочаровам от себе си.
Още съм на прозореца.
И докосвам един облак –
който е мокър.
А не съм валяла изобщо.
а
–––
