остават ми пейзажите –
със светлите нюанси
на следобедите –
които обитавам
топлят ме
горещите подскоци
на врабчетата,
опънали са слънчев лъч
и го прескачат
един кълвач
прибавя –
своите дърворезби
в стеблата на тополите
пейзажите
които ми остават –
се простират
в пределите
на изумения ми поглед,
люлеят се
в кафявите ми ириси
един въпрос
се е преплел –
сред нишките на въздуха
дали пейзажите
наистина съдържат
моето присъствие –
или
защото съм им нужна
ме измислят?
––––
