Седем кръгчета дим
скачат групово
и самоубийствено
от прозореца.
Най-малкото вика.
За помощ.
Аз пуша.
Невъзмутимо.
Свиквам.
С какво ли не.
Преди малко –
пред очите ми
изгоря една китайска пръчица.
А кубчето лед –
отдавна е мъртво в чашата.
Иначе в момента е вечер.
Лампата си въобразява –
че е ослепителна.
А аз –
че съм достатъчно безразлична
към всичко –
което не мога да променя.
–––
