Категория: Начална страница

    Цял ден си мисля за онова село – само с един жител.

  реката блестеше като река

    когато измъквах диктофона за да интервюирам едно врабче

      Когато пепелникът беше масата –

    Харесва ми — да се разпилявам. На пода.

    Когато се разхождам по слънчевата си алея,

    Сега ми се пише за оня бар.

  (  “Толкова е хубаво, че не е истина…” Скалите — като счупен къс тахан-халва — отсреща.