Категория: в „Пъблик републик“

    Слънцето закъснява за среща с един съвършен облак. Точно с два часа.

  Тя не се съобразява с мен. И ми влиза в къщата.

    “… бяха се измъкнали от мрежите на света…” Сеферис Спасихме се. В зеленото непостоянство на минутите.

    Допускам, че ще стане скоро.

  Когато слънцето се вмъква в стаята. И започва да люлее лъчите си в такт с моята музика;

    Не искам да знам коя съм.

    бях в твоето кафене – всеки следобед

    В автобус 213 една жена ми говореше за Бог.