verabaleva

Бързо, бързо, бързо. Все по пътечката.

    Цял ден си мисля за онова село – само с един жител.

  реката блестеше като река

    когато измъквах диктофона за да интервюирам едно врабче

      Когато пепелникът беше масата –

    Харесва ми — да се разпилявам. На пода.

    Когато се разхождам по слънчевата си алея,

    Сега ми се пише за оня бар.