Етикет: човек

  с цялото си състрадание се отдръпвам

  есента танцува валс с листата на дърветата

  кафето в чашата съдържа най-дълбокото спокойствие –

  упованието се мотае наоколо напълно необезпокоявано

  ноември се довлече вчера мокър

    три котки плетат с мустаци слънчевите лъчи на пуловери

    присъствам

  /читателски отзив за романа „Кръстопът без пътища” на Божана Апостолова – с препоръчителна цел/