Етикет: хоризонт

  небето е синя хартия подходяща за писане на разкази

  помня хълма над село и по който се качваше моя поглед когато бях малка

  самият той съществува просто –

  някакъв лай на куче загрижено пази пространството

  възможно е да изглежда

  ако поискам мога да остана при ронливия бряг на истината че доброто не винаги е добро

    Аз съм на седмия ред. И гледам:

    Слънцето е на фотьойла. И слуша песента “One way ticket” за седми път.